Травмата отблизо: какво наистина представлява и как се лекува

Травма е, когато още боли, дори да е било отдавна.

Травмата не е просто събитие. Тя е психо-емоционалната рана, която остава в нашата нервна система, когато преживяването надвиши капацитета ни да се справим с него. Както казва психиатърът Бесел ван дер Колк:

„Травмата не е самото събитие, а начинът, по който тялото и мозъкът го задържат в себе си.“

Според клиничния психолог Питър Левин, основател на метода „Somatic Experiencing“, „травма е всичко, което ни е оставило с усещането, че сме безсилни, сами и неспособни да се защитим“. Тя може да бъде резултат от еднократно шоково преживяване (като инцидент, нападение, загуба), но и от т.нар. хронична травма– често срещана в детството, когато сме били изложени на пренебрежение, липса на емоционална безопасност, или дълготрайно напрежение.

Травмата не е слабост и не зависи от силата на събитието, а от индивидуалното преживяване и способността на нервната система да го интегрира. Това обяснява защо едно и също събитие може да бъде травматично за един човек, а не за друг.

Физически, травмата оставя следи – активира непрекъснато стресовия отговор, променя мозъчните връзки (особено в амигдалата, хипокампа и префронталната кора) и води до симптоми като тревожност, депресия, панически атаки, безсъние, соматични оплаквания и нарушения в междуличностните отношения.

EMDR – когато тялото и умът започнат да се освобождават

EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) е доказан и валидиран терапевтичен метод за обработване на травматични преживявания. Разработен от д-р Франсин Шапиро, EMDR се основава на естествения механизъм на мозъка за адаптивна преработка на информация, активиран чрез двустранна билатерална стимулация– обикновено чрез движения на очите, аудио или тактилни сигнали.

Методът не изисква детайлно преразказване на травмата, а по-скоро води клиента през процес на активиране на спомена и неговото трансформиране – от блокиращ и болезнен, в неутрален и интегриран. Това намалява интензитета на емоционалната реакция и позволява ново, здравословно отношение към преживяното.

EMDR е препоръчан от СЗО (Световната здравна организация), Американската психиатрична асоциация, Министерството на отбраната на САЩ и множество други институции като ефективен метод при ПТСР, травматично детство, загуба, фобии и дори хронична тревожност.

Ето какво най-често се случва вътрешно по време на сесия с EMDR :

🔹 1. Потапяне в травматичен спомен, но в контролирана среда

Пациентът се връща към болезнен спомен, който все още предизвиква силен емоционален или физически отговор. Това се случва не чрез преразказ, а чрез фокусиране върху образ, мисъл, емоция и телесно усещане, свързани с преживяното.

🔹 2. Двустранна стимулация

Докато пациентът е фокусиран върху травматичния материал, терапевтът прилага двустранна сензорна стимулация – най-често чрез движения на пръстите, които пациентът следва с очи. Могат да се използват и звуци или почуквания от двете страни на тялото.

Тази стимулация активира естествената способност на мозъка да преработва и интегрира информация — нещо, което е било блокирано в момента на травмата.

🔹 3. Емоционални и телесни реакции

Пациентът може да почувства:

• Поява на нови мисли или прозрения

• Вълна от емоции – тъга, гняв, страх, вина, понякога дори облекчение

• Телесни усещания – стягане, отпускане, топлина, треперене

• Понякога плач или неочаквано спокойствие

Тези реакции не са "регресия", а част от лечебния процес — изваждане на емоционалната енергия, която е била "замръзнала" в нервната система.

🔹 4. Интеграция и презаписване

С напредването на сесиите травматичният спомен променя смисъла си. Пациентът може да започне да мисли:„Сега съм в безопасност.“„Това не беше по моя вина.“„Имам контрол.“– вместо предишните вярвания като: „Безпомощен съм“, „Винаги ще боли“, „Аз съм виновен“.

🔹 Какво не изживява пациентът:

• Не се забравя споменът, а се деактивира емоционалната му сила.

• Не се губи контрол – пациентът остава в контакт с реалността и с терапевта.

• Не е нужно да се говори в детайли, ако това причинява допълнителна травматизация.

• Пациентът изживява процес на вътрешно изцеление, в който болезненото преживяване преминава от „тук и сега“ към „там и тогава“.От нещо, което го контролира, към нещо, което той може да държи с разбиране, приемане и сила.

• 
  
  
  

Травмите, които носим, не изчезват просто с времето. Те живеят в нас – в реакциите ни, в отношенията, в начина, по който гледаме на себе си и на света. Когато не им дадем пространство да бъдат чути и преработени, те продължават да диктуват живота ни от сянка.

Затова е толкова важно да се обърнем към тях – не с вина, не със страх, а с разбиране и грижа. Да си позволим да чуем себе си. Да потърсим подкрепа. Да изберем да не носим повече чужда тежест.

Излекуваната травма не изтрива миналото. Но променя бъдещето.Връща ни силата, която сме изгубили някъде по пътя. И ни позволява да живеем по-свободно, по-цялостно, по-истински.

Защото всеки от нас заслужава да се чувства добре в кожата си.Да бъде не просто оцелял, а жив.

ЗАПИШИ ЧАС